Превеждали ли сте други детски книги? Коя от тях има специално място в сърцето ви?

Превеждала съм поредиците на Сара Шепард “Малки сладки лъжкини” и „Игра на лъжи” - всъщност „Око за око” беше първата ми юношеска книга. Признавам, че в началото подходих доста скептично, но след това поредицата ме увлече, дори дебнех кога Сара Шепард ще пусне следващата книжка, за да прочета какво става по-нататък.

Преведох и първите две книги от поредицата „Една година в момичешкия ад” на австралийската писателка Мередит Костейн. За съжаление нямахме късмета да ги видим на българския пазар.

Какво определя една детска книга като хубава?

Не мисля, че има точно определение за това. Според мен колкото повече си говорят децата за нея, толкова по-добра е тя.

Трябва ли децата да четат и защо?

Всички трябва да четат, не само децата. Факт е, че това помага за развиването на въображението, човек се учи да мисли самостоятелно, а не да попива готовите послания, които предава телевизията.

Обичахте ли да четете като дете?

Разбира се, книгата е на почит в семейството ми. И двама с брат ми обичаме да четем от малки и имаме сходни интереси. Голяма роля за това изиграха родителите ни, които са изключително начетени.

Кои са книгите, които белязаха детството ви?

Много са, но най-яркият ми спомен е за „Голото слънце” на Айзък Азимов. Спомням си онова лято, когато бях пипнала шарка и стоях, затворена под карантина, в дома на баба. Знаете, за едно дете скуката е убийствена. Докато ровех из скриновете, видях тази книжка, която дядо беше подвързал с конци, за да не се разкъса, и любопитството надделя. Оттогава съм я препрочитала много пъти, заедно с всичко останало на Азимов, и мисля, че точно от нея започна любовта ми към фантастиката.

Коя страхотна детска книга, непозната в България, бихте искали да видите издадена на български?

Ще се радвам да видя на български всичко за Алиса на Кир Буличов. У нас са издадени само две книги - „Момиченцето от земята” и „Приключения в бъдещето”. Много ми се иска и поредицата на Мередит Костейн да види бял свят - героите може и да са дванайсетгодишни, но проблемите в отношенията между приятелите изникват непрекъснато в ранните ни години, а и по-късно, като възрастни.

Какво бихте казали на 10-годишния си аз сега?

Нищо, няма защо да го обърквам - мисля, че и без това се справи добре.

Ако попаднете на портал за пътуване в пространството и времето, къде бихте отишли?

1888 година, в Лондон. Просто няма начин да не разбера кой е Джак Изкормвача!